ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ЧУЖДЕНЕЦ
16 Dec 2016
На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване на лицата, за които се прилага законодателството на РБългария съгласно правилата за координация на системите за национална сигурност са задължително здравно осигурени.

Според § 1, т. 22 ДР на ЗЗО "Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 КСО. С нея е установено, че не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.

Това са лица, за които съгласно горепосочените правила (регламенти) при свободното им движение в Общността е възникнало основание да подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Задължението за здравно осигуряване в Република България възниква от датата на възникването на основанието за осигуряване.