РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД ЗА ПРЕМИИТЕ
18 Feb 2016
Върховният касационен съд в Решение № 55/ 12.03.2014 г. по гл.д. 4256/13 год приема относно начина на определяне на размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск следното:

"Допълнителното възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съобразно чл. 15 НСОРЗ допълнителни възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за придобита образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от работното време.

Според чл. 17, ал. 1  НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната работна заплата, определено съгласно прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата , с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения.

Целевите награди и премиите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. В този смисъл и Решение № 847/2010 г. по гр дело № 1558/2009 г. на ВКС, IV г.о. "