Правни проблеми при общественото осигуряване на съдружниците в търговски дружества

Лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговско дружество са самоосигуряващи се лица. Те подлежат на задължително социално осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Те могат да се осигуряват по свой избор на основание чл. 4, ал. 4 КСО и за общо заболяване и майчинство.


Но придобиването на качеството съдружник в търговско дружество не поражда автоматично задължение за осигуряване на лицата. Това е така заради предписанието на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица /Наредбата/. Тази разпоредба предвижда задължението за осигуряване на съдружници в търговско дружество да възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и да продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Това е изискване за реално осъществяване на дейност, а не само заявяване на намерение за извършването й. Затова на основание чл. 1, ал. 2 от Наредбата съдружник в търговско дружество  при започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на трудовата дейност да подава декларация по образец до ТД на НАП. Задължението се изпълнява в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.


Предвид изложеното се налага изводът, че предпоставка за възникване на основанието за осигуряване е реалното упражняване на трудова дейност от съдружник в търговско дружество. Следва да бъде подкрепено разбирането, че съдружник упражнява трудова дейност, само когато в дружеството, в което има дялово участие, осъществява реално търговска дейност. Няма как да бъде придобит осигурителен стаж от съдружник за период, в който макар да са внасяни осигурителни вноски, дружеството не е осъществявало търговска дейност. Без значение са причините наложили спирането на дейността. Поради това се налага разбирането, че за периоди, през които лицата са се осигурявали като съдружници в търговско дружество, но то не е осъществявало търговска дейност, не придобиват осигурителен стаж.


В тези случаи лицето, претендиращо придобит осигурителен стаж, може да отправи искане до съответната ТД на НАП за възстановяване на недължимо платени осигурителни вноски. След постъпването на искането органът по приходите извършва проверка, дали то има публични задължения. Срокът за извършване на проверка е 30-дневен, като при наличието на публични задължения, те се прихващат и на възстановяване подлежи остатъка от платената сума за осигурителни вноски. Проверката завършва с издаването на акт за възстановяване или прихващане. Ако не е налице основание нито за прихващане, нито за възстановяване, органът по приходите се произнася с отказ за възстановяване на претендираната сума.


Доц. д-р Радостина Иванова