Погасяване по давност на ползването на платения годишен отпуск
Тече ли давност за неползван платен годишен отпуск, ако работодателят не го разрешава? Тече ли давност, ако е разрешен и ползван част от отпуска?
Съгласно чл. 176а КТ правото на ползване на платения годишен отпуск или на част от него се погасява по давност с изтичането на две години от края на годината, за която се полага, а когато е отложен по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, с изтичането на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да го предостави на работника или служителя през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Ако работодателят не осигури/разреши ползването на отпуска в случаите и сроковете по чл. 176, ал. 2 КТ, то на основание чл. 176, ал. 3 КТ работникът/служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Затова независимо дали работникът/служителят упражни правото си по чл. 176, ал. 3 КТ, на основание чл. 176а, ал. 2 КТ погасителната давност за ползване на отпуска започва да тече от края на календарната годината, в която е отпаднало основанието за неползването му. Разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 КТ се прилага и ако работникът/служителят не е ползвал платеният си годишен отпуск, поради ползването на друг вид отпуск.
