Задължение за наемане на хора с увреждания
Задължение за назначаване на лица с трайни увреждания
За гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работно среда работодателите имат задължение по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ да назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно следната квота:
1. работодатели с 50 до 99 работници и служители - едно лице с трайни увреждания;
2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители - две на сто от средносписъчния си състав.
При отчитане изпълнението на квотата обаче не се взимат предвид работните места за трудоустрояване по реда на чл. 315 от Кодекса на труда.
Работодателите са освободени от задължението си да определят квота за работници и служители с трайни увреждания при следните условия:
1. Наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания. Тези специфични фактори се установяват съобразно броя на работниците и служителите, които полагат труд при условията на първа или втора категория труд, работят при условията на намалено работно време или имат право на допълнителен платен годишен отпуск по реда на чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ.;
2. Липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ удостоверява наличието на обстоятелствата за освобождаване на работодателя от задължението му по чл. 38, ал. 1 ЗХУ.
Работодателите, които прилагат алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания, определени с Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, също са освободени от задължението си по чл. 38, ал. 1 ЗХУ. Такива алтернативни мерки са закупуването за периода на неизпълнение на квотата на произвеждани/търгувани стоки или предоставяни услуги от:
- от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания;
- директно от хора с увреждания, осъществяващи самостоятелна стопанска дейност;
- социални предприятия от клас А, които отговарят на условията по чл. 7, т. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика или от социални предприятия клас А+, регистрирани по чл. 8, т. 1 и т. 3 от същия закон.
Месечният размер на закупените стоки или ползваните услуги обаче не следва да бъде по-малък от двукратния месечен размер на минималната работна заплата, установена за страната за съответната календарна година, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане, до момента на изпълнение на квотата.
Обръщаме внимание, че за неизпълнение на задължението си по чл. 38, ал. 1 ЗХУ или неприлагането на алтернативни мерки за заетост, работодателят дължи ежемесечно компенсационна такса в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. За новосъздадено предприятие задължението по чл. 38, ал. 1 ЗХУ възниква през годината, следваща годината на вписването им.
